Постинг
14.02.2016 00:55 -
Презокеански продукт
Безумно трудно е да се адаптираш в нова среда и да запазиш българското. Чувстваш се като турист, чужденец, бежанец и само след миг животът на новото място те засмуква.Особено нас младите. И като чуя от българи, “бягай в чужбина”, “тук няма надежда”, осъзнавам, че го чувам или от някой изстрадал, или от толкова себепогълнат човечец,че не можеш да направиш нищо. Искам също да кажа от името на младите, че като зрител отстрани и отблизо(отдалеч е само по филмите), се забелязва как последният век на комунизъм и мутренство е очистил безброй души и хора. Сега всеки втори има познат или роднина в чужбина, защото повечето пострадали и изстрадали са станали бездушници и промоутъри на чужбина. Те цял живот са слушали Beatles, Rolling Stones и са го свързвали с изисканост и напредналост. И праща “ДИТЕНЦИТУ” в чужбина със спестени от почивки пари, само дето това “дитенце“ не знае от къде и накъде отива, и се събужда в нищото. Някой обясни ли му на това дете какво е в чужбина. Разбира се ,че НЕ. Като гледаш в телевизора за чужбина не ставаш експерт в геополитиката и живота. Това екстрадиране на младежи в чужбина е олицетворение на несбъднати мечти и късогледство. Нека всеки промоутър да се съобразява с продукта, който изнася, защото всеки от нас реагира по различен начин на раздялата с България. И тези дето викат, -“с българи не излизам” да си представят ситуация, в която няма нито един българин около тях и да се замислят как биха се чувствали. Говоря за ситуация без хаштаг таратор, баница на трапезата, българска реч, Д2 и скайп с мама и тате. Пожелавам на всички да имат среда и тук и там, но да имат едно наум като слушат изстрадалите стари поколения
Няма коментари
